Тетрадка.бгАнализ на съдебна практика.

Изискването административния акт да е издаден в законоустановена форма не е включено изрично в чл. 4 АПК, макар че дефиницята на ал. 2, че адмнистративните актове се издават „по реда установен от закона“ може да се възприеме не само като изискване за спазване на административнопроизводствените правила, но и като изискване за издаване на административния акт в постановената форма. Разпоредбата на чл. 146 т. 2 АПК обаче предвижда, че неспазването на установената форма е основание да се оспори адмнистративния акт. АПК, както и предишните административнопроцесуални закони, неуточнява до каква степен на недействителност води този порок, но в практиката е безспорно възприето, че липсата на законоустановената форма води по начало до унищожаемост, а до нищожност се стига, ако порокът е толкова тежък, че се приравнява на липса на форма. От друга страна, ако нарушението не е съществено (т.е. не е повлияло на съдържанието на акта), порокът няма да се отрази на валидността на акта. Тази теоритична постановка (К. Лазаров административно право, ИЗД. Фенея 2000г.) е възприета почти буквално в правната докторина. Когато индивидуалният административен акт се идава в писмена форма, трябва и да съдъ