НАТО и ЕС - сътрудничество или конкуренция

През 1996г. в Берлин министрите на външните работи на 16-те страни – членки на НАТО, решиха да предоставят техника и командни системи на НАТО за ползване при операции под ръководството на Западноевропейския съюз като средство за стимулиране на европейския отбранителен компонент в НАТО. По онова време ЕСПО ( Европейска политика за сигурност и отбрана ) все още не съществуваше в оперативен вид. През 1999г. участниците в Срещата на НАТО на най-високо равнище във Вашингтон решиха да разширят обхвата на берлинската договореност, станала известна в политическата литература като “ Берлин плюс ”. Резултатът от тези решения е, че бойни и командни способности на НАТО могат да бъдат предоставяни за нуждите на “ операции за управление на кризи под ръководството на ЕС по силата на новата европейска политика за сигурност и отбрана ”. Изрично условие, коетопоставиха САЩ, бе договорености от типа “ Берлин плюс ” да се отнасят до операции, в които “ Алиансът като цяло не е ангажиран”. Тази уговорка, отразена впрочем и в проекта на Конституция за Европа, недвусмислено цели да се избегне дублиране между сили на ЕС и НАТО и да се принизи по принцип значението на автономни операции на ЕС за управл