детска церебрална парализа - пирамидна форма - хемипареза

ДЦП е симптом от непрогресиращи промени в статомоториката. Всички деца с церебрална парализа са с мозъчно увреждане, обаче не всички деца с мозъчно увреждане са с церебрална парализа. Честотата на това заболяване е 1,2 – 4/1000 новородени, в съотношение момче към момиче – 1,3 към 1. Перспективата на децата с ДЦП не е добра защото те обикновено се лекуват симптоматично. Това лечение подобрява симптомите, но не достига до проблема, който в случая е мозъкът, а не спастичният или региден крайник или пък неволевите движения. В резултат на това „неподходящо лечение” на тези деца се гледа като на „нелечими”, понеже те не могат да покажат подобрение. Следователно вместо за „лечение” на ДЦП е по-правилно да говорим за „мениджмънт на ДЦП”, защото мениджмънт означава „ангажиране на ресурсите и специалистите, изработване на екип, тактика и стратегия, и организиране на целенасочени действия”. Крайната цел на „мениджмънта на ДЦП” трябва да бъде социализация на детето с неговия моторен, говорен или когнетивен дефицит, който трябва да се контролира и подпомага през целия му живот. Но също така трябва и да научим обществото ни да приема ”специалните деца” като равни, а не да ги смята за „различни”