Тетрадка.бгЗМЕЯТ В БЪЛГАРСКОТО НАРОДНО ТВОРЧЕСТВО.

Още през ХІХ век, на ранните етапи на нашата народоука, змеят привлича вниманието на събирачите на “народни драгоценности”. Началото поставя Каранов (1894) с публикацията “Народни вярвания за змея (аджер) и змията в българската народна поезия” . В обсега на народната вяра материали за змея в края на ХІХ събира и публикува в началото на ХХ век Димитър Маринов (1914). През първата половина на ХХ век и по-точно между двете световни войни (20-те - 40-те години) змеят привлича интереса на нашата народопсихология и е предмет на изследване в трудовете на Найден Шейтанов (2006). През втората половина на ХХ век змеят е изследван в контекста на българската митология, традиционната вяра и празничност, фолклора. В края на ХХ и първите години на ХХІ век змеят вече е обект на изследователски интерес от демонологията. Междувременно следи от змейове по българските земи под формата на песни, легенди, предания и “разкази на очевидци” се откриват в етнографски проучвания с широк тематичен обсег, за което ще стане дума в хода на изложението. 1. Етимология Тръгвайки от етнографските данни за названията, произхода, образите, възможните превъплъщения, обитаваните места и основните дейности на змея, бъл