Тетрадка.бгВИЗАНТИЙСКАТА ИКОНОГРАФИЯ В БЪЛГАРСКИТЕ ЦЪРКВИ.

XI и XII век в българската история преминават под византийското владичество. Поставени под общ знаменател с ромейския народ, българите са станали обект на познати практики за социална, културна и езикова асимилация, което хвърля своето отражение и върху художествената продукция. Паметниците със стенна живопис от XI-XII в. на днешната територия на България са познати в различна степен в научната литература. В повечето случаи стенописите са частично съхранени и открити под по-късни слоеве благодарение на реставраторски намеси. Това ограничава посоките за изследване на тези примери, но въпреки фрагментарната запазеност те дават ценна информация и допълват представата за византийското изкуство от периода. Целта на настоящата курсова работа е иконографската програма на олтарното пространство в църквите в България за периода, защото запазените фрагменти показват една разнообразна картина от иконографски решения. В нея ще се разгледат църквите „Св. Димитър” в с. Паталеница, „Св. Архангели/ Св. Архангел Михаил” в гр. Рила, „Св. Георги” в Колуша, Кюстендил, костницата на Бачковския манастир и Боянската църква „Св. Никола и св. Пантелеймон”. 1. Обяснение на иконографската програма Пре