Феодална собственост и вещноправни отношения в средновековна България.

Развитието на феодалната собственост в България през Средновековието до налагане на османското владичество не се отличава от процесите, протичащи като цяло в Европа през този период. Земята е основно средство за производство в условията на феодалното общество. За да носи печалба, феодалите и селяните делят собствеността върху нея. Необходимо е държавата да е налице - именно тогава болярите се сдобиват с икономическа власт и могат с икономически и неикономически средства да присвояват част от производството. Нарастването на интезитета на стопанския труд намалява броя на воините. Производителите не могат да бъдат пълноценни воини, да бъдат защитници на народа. Получава се нова социална недостатъчност в управленската сфера. Затова се променя и характерът на войската. Създава се постоянна войска от тежко въоръжени конници, която компенсира намалената численост на армията с оглед отпадането на опълчението. Но издръжката на професионалните воини е твърде скъпа. Затова владетелят започва да разпределя и да отдава отделни участъци земя на военачалниците. Издръжката на воините престава да бъде централизирана или оставена на самите тях, а се прехвърля за сметка на предоставените им служебн