Данъчни теории. Данъчна система на Република България.

През различните периоди правото на държавата да отнема част от дохода на физическите лица е обяснявано по различен начин. Едно от разпространените схващания свързва данъчното облагане с обстоятелството, че държавата като върховен собственик на цялата територия притежава правото на вечна рента. Данъците се разглеждат като рента на държавата върху земята. Широко разпространено е виждането за осигурителния характер на данъците т.е. осигурителна теория за данъците. Според нея държавата се разглежда като институция за взаимно осигуряване на гражданите срещу различни видове опасности, външни заплахи, нарушаване на вътрешния ред и личната сигурност на данъците. Защита на гражданите е една от основните функции на държавата. Тази й дейност има цена – това са данъците. Те в случая се приемат като специфична застрахователна вноска, която правят гражданите, за да получат сигерност. Критици на теорията твърдят, че аналогията между застрахователната и данъчната дейност е пресилена. Аргументи: Величината на застрахователната вноска се определя от мащаба или обхвата на застраховката и застраховетелния риск, от характера на обекта, който се застрахова. Подчертава се, че с настъпване на застраховат