Съвременни иновационни модели и приложението им в България.

Отворените иновации (Open Innovations) се отнасят до разширяване на иновационния потенциал на организациите чрез отваряне им за нови начини за работа с външни организации. Доколко това се проявява като ново съвместно работно споразумение, придобиване на нови дружества с интересни технологии или други, то неговата крайна цел е една и съща: да се увеличат иновациите и да се повиши стойността на всички участници в резултат на това. Тези практики са съществували и са били изследвани в продължение на много години и динамиката в развитието на отворените иновации е наистина забележителна. Терминът „отворени иновации” е въведен от проф. Chesbrough от Berkeley през 2003г., въз основа на наблюдения на технологични фирми, както и фармацевтични компании, които преминат през съществени промени през 80-те и 90-те години и те все още имат еволюцииращи практики. Съгласно проф. Chesbrough: „Отворените иновации са парадигма, която предполага, че фирмите могат и трябва да използват външни идеи, както и вътрешни идеи и вътрешни и външни пътища към пазара, като фирмите търсят начини за прогрес в технологиите. Отворените иновации съчетават вътрешни и външни идеи в архитектури и системи, чиито изисква