ИМА ЛИ В ЧОВЕШКИЯ ИНДИВИД „СПОСОБНОСТ ЗА РАЗВИТИЕ”?

Фройд (1856-1939) е търсел отговор за емоционалните проблеми на възрастните като ги е карал да говорят свободно за болезнени събития от тяхното детство. Въз основа на тези спомени, той е анализирал несъзнателната мотивация на пациентите и е конструирал своята психосексуална теория, която подчерта, че начинът, по който родителите управляват сексуалните и агресивни стимули на детето в първите няколко години е от решаващо значение за развитие на неговата личност. Въпреки, че Ериксън (1950) приема основната психосексуална рамка на Фройд, той разширява картината на развитието на всеки етап. В своята психосоциална теория, Ериксън подчерта, че егото не само свързва личните импулси и суперегото. На всеки етап, то също придобива нагласи и умения, които правят индивида активен, полезен член на обществото. За разлика от Фройд, Ериксън посочва, че нормалното развитие трябва да се разглежда във връзка с всяка житейска ситуация. Така например, през 40-те години на 20 век, той отбелязва, че индианците на северозападното крайбрежие на Съединените американски щати лишават бебета от кърмене за първите 10 дни след раждането и вместо това ги хранят с фина супа. На възраст от 6 месеца, бебетата са б