Тетрадка.бгOпит за правноисторическо и правно-догматическо изследване

Научната дейност върху Законъ соудный людьмъ /ЗСЛ/ има дълга история. Тя датира още от началото на ХІХ век. /Розенкампф, Русия/(4). Почти няма някой наш по-известен изследовател работещ в областта на историята на българската държава и право, който да не се е докоснал до този най-стар български /а в последствие и славянски/ писмен правен паметник(5). Независимо от многобройните изследвания посветени на ЗСЛ темата за правните догми**(6), (7), съдържащи се в него не се среща в правната ни книжнина и въобще тяхната проблематика не е изследвана – от вниманието на учените са отбягнали редица съществени положения, допуснати са неточности и грешки. В юридическата наука фундаменталните характеристики на ПД вече в общи линии са дадени. ПД представляват установени сред юристите на една правна система специализирани юридически знания, подходи, нагласи относно: а/. съществуването и действието на правната система и б/. рационализирането и обосноваването на юридическото решение7. С известна условност приемам, че това е тяхното научно (“интелектуално”) битие, което има етернален (“неизтребимост” – Н. Неновски) характер. Интерес представляват случаите, когато някои ПД биват инкорпорирани в оп