Тетрадка.бгПРЯКО ГРАЖДАНСКО УЧАСТИЕ В УПРАВЛЕНИЕТО.

През последните няколко десетилетия на 20-ти век дебатът за участието на гражданите в собственото им управление е имало тенденция да се отдалечава от разбиранията на Аренд. Немският критик теоретик Юрген Хабермас доказва, че то е от изключителна важност за дебата, като се аргументира с това, което той нарича "комуникативна рационалност", при която компетентните и информирани граждани се ангажират един с друг добросъвестно и чрез предоставянето (или приемането) на причините стигат до споделено разбиране за ситуацията . Хабермас твърди, че гражданите ще считат демократичните правителства - и по този начин законите, политиките и интервенциите, които произтичат от тях - като легитимни само „доколкото демократичният процес, като институционално организиран и проведен, обосновава презумпцията, че резултатите са разумни продукти на съвместен съвещателен процес” . През последните две десетилетия се засилиха теоретичните и практически усилия за осигуряване на по-стабилно място за участието на гражданите в демократичното управление. Един от водещите теоретици и активист Джон Джизек твърди, че този последен дебативен обрат представлява "възстановена загриженост за автентичността на демокраци