Тетрадка.бгСЪВРЕМЕННАТА СВЕТОВНА ФИНАНСОВА КРИЗА – ОБЕКТИВНИ И СУБЕКТИВНИ ИЗМЕРЕНИЯ.

Световната финансова криза се явява катализатор на процесите, започнали през 2009 г., и проявили се през 2010 г. в ИПС, а икономисти, приемат дълговата криза в ЕЗ за последна фаза на световната финансова и икономическа криза в Европа. Двете кризи се характеризират с общ климат на изключително ниско доверие на финансовите пазари в ЕС, особено в ЕЗ (Паскалева, 2015, с. 244). Изследвания на Bulow и Rogoff (1989) и Reinhart и Rogoff (2009) потвърждават възгледа сред икономистите, че глобалните икономически фактори, включително цените на суровините и основните лихвени проценти, имат значимо влияние при възникване на кризи с държавния дълг, а високата капиталова мобилност предполага появата на световни банкови кризи. Световната финансова криза доведе до значително намаление на активността на финансовите пазари (основно от страна на търсенето), което се явява глобален икономически фактор и предизвика проблемите при пласирането на ДЦК сред PIIGS. Последва допълнителен смут във финансовата система на ЕС, като беше засегнат значително банковият сектор в страните-членки, а принципът на свободното движение на капитали в Съюза се прояви като проводник на този резултат. Mamolopoulos (2011, p. 25