Тетрадка.бгМестното управление и самоуправление в България от Освобождението до 1944 г.

През 1901 г. XІ ОНС приема нов Закон за административно-териториалното деление на държавата, според който се установява модел с 12 окръга (Бургаски, Варненски, Видински, Врачански, Кюстендилски, Плевенски, Пловдивски, Русенски, Софийски, Старозагорски, Търновски, Шуменски) и 71 околии. Що се касае до общините, според данни на Статистическия годишник, през 1911 г. в България е имало 80 градски и 2041 селски общини; в тези 2041 селски общини били включени 3840 села и 1096 махали . Влияние върху развитието на местното управление и самоуправление имат и трите войни от началото на ХХ век, в които България участва – Балканската, Междусъюзническата и Първата световна. Резултатът от тях е драстично увеличаване на дълговете на градските общини - от 96 млн. лв. през 1914 г. до 309 млн лв. в края на 1925 г. Нарастват значително и задълженията на окръзите - от малко над 1 млн. лева през 1911 г. до 30 млн. лева през 1925 г. През 1933 година е отменен Законът за окръжните съвети. Въпреки редицата несъвършенства и политическите колизии в този първи период контролът, който държавата упражнява върху местното самоуправление, не е йерархичен, а по-скоро финансов, съдебен и административен. Той