Утвърждаване на пазарната икономика в България в условията на икономически преход.

През първата половина на миналия век е било общо правото на здравеопазване да бъде определяно като негативно при липса на заболяване. Тази концепция се променя коренно с принципите, които стоят в основата Световната здравна организация (СЗО), която определя здравето положително като "състояние на пълно физическо, психическо и социално благополучие, а не просто липса на болести и заболявания. " Оттогава, здравето се е разглеждало във връзката му с околната среда, храненето, работатат и цялостните човешки условия, включително бедността и разпределението на доходите. В резултат на тази цялостна концепция здравето започва да се разглежда като основна част от човешките права. Конституцията на Световната здравна организация (СЗО) гласи, че "упражняването на най-високо постижим стандарт на здравеопазване е основно право на всяко човешко същество, независимо от раса, религия, политическа идеология, социално или икономическо състояние" . Значението на тази формулировката на този принцип произтича от факта, че това е първият път, в който държавите признават правото на "най-високо постижим стандарт на здравеопазване, под параметрите на универсалност, без каквата и да е форма на дискримина