Анализ на понятието "печалба"

Идеята за икономическата печалба датира още от края на XVIII век, като за неин основател се смята Робърт Хамилтън . Той определя, че изгодата на търговец може да се изчисли, след като се приспадне от брутната печалба начислената лихва (interest charge) върху състава на вложените средства. През 1890 г. Алфред Маршал определя икономическата печалба, като разлика между нетната печалба и приспаднатите разходи за лихви по инвестирания капитал с определена цена. През 1950 г. „Дженерал Електрик“ нарича това – „остатъчни доходи“, Дейвид Соломон през 1965 г. използва „икономическата печалба“ като индикатор на създаденото богатство, представена чрез разликата между нетните доходи и цената на капитала. Съществуват и други алтернативни обозначения на икономическа печалба използвани през годините, като „абнормални доходи“ (abnormal earnings) от G. Feltham и J. Ohlson , „наднормена печалба“(excess earnings) от John Canning , “супер приходи“ (super profit) от H. Edey , „наднормени използваеми приходи“ (excess realizable profit) от E. Edwards и P. Bell и „остатъчен доход“( excess income) означена от J.Kay . Въпреки множеството от термини и обозначения на икономическата печалба, основната нейн