Концепцията за плоския данък.

Малко хора биха считали, че една данъчна система може да бъде справедлива, ако колкото е по-беден толкова повече от доходите човек плаща за данъци. Но това е точно това, което регресивните данъци направя. Някои смятат, че пропорционалното облагане или структурата на "плоския" данък е справедлива. Те твърдят, че ако всеки плаща същия дял от приходите си за данъци, то тогава всеки се третира равностойно. Но тази гледна пренебрегва факта, че ако същият дял на доходите се прибира за данъци от домакинство със среден или нисък доход както от богато домакинство, то тогава има значително различни последици за всеки. Домакинствата с ниски доходи трябва да харчат по-голямата част (или целия) от дохода си с оглед единствено да достигнат най-основно ниво на съществуване. Дори домакинствата със среден доход го използват в по-голямата част, за да поддържат само скромен стандарт на живот. Данъкът върху тези семейства може намали директно способността им да свържат двата края. За разлика от тях същият данък едва ли ще засегне начина на живот на най-богатите семейства. Почти плосък данък е примера за данък показан на фиг.2, който може да бъде пропорционален. Прогресивните данъци са по-справедлив