Тетрадка.бгСтратегически анализ на Старинен град Несебър като обект на културен туризъм.

Изясняването на същността на взаимодействието „социокултурна среда – туризъм”, на сферата в която то се осъществява, изисква определянето на характеристиките на културния туризъм и спецификата на туристическите потребности, социокултурните ефекти и антропогенните ресурси. Културният туризъм и неговата същност се определят от понятието култура и нейните пространствени и времеви характеристики, проявлението й като процес и резултат. В антропологичен аспект тя е общ израз на човешкото поведение, начин на живот, знание, навици, обичаи, вяра, език, идеи, норми. Кант определя културата като “ общият вътрешен дух, откриван в дейността на хората”. Културата е съвкупност от духовни, материални, интелектуални и емоционални характеристики на всяко общество или социална група и е израз на начина на живот, на основните права на човешкото съществуване, ценностните системи, традициите и вярванията. Култура е и дейността по създаването, проучването, разпространението и опазването на културните ценности. В този смисъл, туризмът чрез своята познавателна функция допринася активно за това. В Концепцията за развитие на българската култура, която е основа за разработването на дългосрочна стратеги