Емоционалната интелигентност и субективно благополучие при учителите.

В съвременния свят интелектуалните способности вече не са единствените, които имат значение за добрата професионална и социална реализация на личността. В най-добрия случай емоционалната интелигентност допринася с около 20% към факторите, които предопределят успеха в живота, което означава, че делът на останалите условия е 80%. Обект на нашето внимание са точно тези други характеристики - емоционалната интелигентност: качества, като способност за мoтивация и устойчивост към фрустрация; контрол на импулсите и отлагане на търсенето на удовлетворение; контрол над собствените настроения и умение да не се допускат неуспехите, които потискат способността за мислене; склонност към емпатия и надежда . Способността да се предвидят и повлияят чувствата на околните е едно от най-важните умения за всяка съзнателна личност. Някои автори считат, че „традиционната” интелигентност допринася само с 20% за успеха на човека. Управляването на емоциите – собствените и тези на околните – започва още от ранна детска възраст. В детската градина и в училище детето се нуждае от екстровертната си интелигентност, за да „убеди” другарчетата си, че е „достойно” за тяхната компания. След време са нужни конкре