Тетрадка.бгАбстрактни съществителни имена в скопската езикова норма.

Целта е да се докаже единството между тях и съответните имена в другите български диалекти и в българския книжовен език. Извършената словообразувателна работа се основава на “Обратен речник на македонскиот jазик”, Владимир Миличик, Скопие, 1967 година. Съпоставката с българския книжовен език е извършена с помощта на речника на съвременния български книжовен език. Латинското наименувание за абстрактните съществителни е Nomina abstracta. Те се разделят на две големи групи. Част от тях имат деадективна основа (Nomina essendi), а останалите – девербална основа (Nomina actionis et acti). “Едни от същините, назовани със съществителни имена, са материални, веществени, напр. дърво, къща, молив, човек, планина, море, цвете, а други са нематериални, отвлечени и пр. Според това и съществителните имена, с които се назовават различните обекти (същини) се делят на две групи: съществителни с веществено значение и съществителни с отвлечено значение.” (Граматика на съвременния български книжовен език, т. 2 Морфология, С., 1983, с. 45) Абстрактните съществителни имена означават “абстрактни понятия, в това число – качества и действия, мислени като нещо отделно, самостойно” (Пашов, П. Българска грам