Концепция за успех в живота пречупена през светоусещането на индивида.

Имат ли мечтаните в нашето общество добродетели абсолютна стойност? Моето мнение по въпроса е, че всеки е строго индивидуален и именно тези различия определят разнообразието от цели и идеали и правят човешкото общество толкова "шарено". В този ред на мисли може ли да съществува единен метод за достигане на хармония и съвършенство, като дори тези категории биват тълкувани по различен начин. Четейки "Седемте духовни закона на успеха" аз останах с впечатление, че това е свободна, съвременна интерпретация на едно събирателно цяло от източните религии. Като любител на източната култура, няма как да не се съглася с голяма част от съдържанието на книгата на Дийпак Чопра, но от друга страна, без да омаловажавам неговия принос в алтернативната медицина и номинацията му за нобелов лауреат, желая да отбележа, че не споделям известна част от вижданията му. Да вземем под внимание първият закон от книгата, а именно закона за чистата потенциалност. Концепцията в началото е доста приемлива (разбира се не и за тези, които вярват в изначалния хаос), но стигаме до "самоориентиране" и "ориентиране по обекти". Нима бихме могли да излезем от средата, да не взимаме под внимание фактите и тяхното влияни