ОБРАЗОВАНИЕТО И КУЛТУРАТА В ШУМЕНСКИЯ КРАЙ /1944 – 1958г./

Българската образователна и духовно- културна система придобива внушителни количествени измерения и преминава през радикални качествени трансформации през втората половина на XX век- време на глобални световни, европейски, национални, регионални и локални промени. Позитивното в тези промени се изразява в изграждането на относително модерна и развита материална база на националната просветна и духовно- културна система, а негативното в тях произтича от продължителната политико- идеологическа стагнация на споменатата система, наложена от авторитарно- тоталитарния режим. Частичното съобразяване с българската национална традиция в образователното дело и в културния живот е възможно само в първите години на преходната отечествено- фронтовска власт, когато все още не е премахнато плуралистичното мислене в образованието, науката, културата и изкуството. През 50-те години на XX век обаче, се налага еднопартийната комунистическа идеологическа насоченост в цялостния духовен живот на българското общество, а тази нова реалност лишава просветната и културната сфера на България от предишното богатство на многопластово съдържание и разнообразие на форми. Същевременно, българската държавна полити