Регулиране рисковите експозиции на търговските банки.

В социалистическия период от обществено-икономическото ни развитие регулирането на банковата дейност се свежда до регламентиране дейността на трите съществуващи финансови институции: Българска Народна Банка, Държавна Спестовна Каса и Българска Външно-Търговска Банка. Не пазарните икономически условия, в които функционираха посочените институции не предполагат интерес към тях в настоящата разработка. Основите на новото модерно банково дело в България поставя приемането на двата най-важни банкови закони, а именно Закона за БНБ (1991г.) и Закона за банките и кредитното дело. Те утвърждават създаването на двустепенната банкова система у нас и регулирането й в съзвучие със съвременните европейски и международни стандарти. Този процес се доразви с приемането на новите Закони за БНБ и Закон за банките, породено преди всичко от приемането към система на паричен съвет в България от 1 юли 1997г. Характерно за общия търговски режим е, че той е регистрационен, т.е. търговците са свободни да извършват всякаква дейност извън забранената от закона и то според избрания от тях начин. За разлика от тях банките оперират в условията на разрешителен правен режим, т.е. дейността им се ограничава в