ПЕНСИОННОТО ОСИГУРЯВАНЕ В БЪЛГАРИЯ.

Системата на социалното осигуряване е основен елемент в политиката на всяка цивилизована държава. Компонентите и възникват и търпят развитие на база на разнообразието на осигурителните рискове. Този принцип за изграждане на защита от страна на обществените институции при настъпване на рискови събития, свързани със здравословното състояние, трудоспособността, инвалидността и старостта е в основата на съвременните системи за социално осигуряване. страни на Европа. В края на 1945 г. в България е имало 364 663 задължително осигурени лица, от които 63% са наемни работници и служители; 19% - работници на умствения труд; 17% - самостоятелни занаятчии и около 1% - търговци, осигурени само за старост. През 1952 г. Непрекъснатото разширяване на обхвата на осигурителната система, както и някои недостатъчно прецизно обвързани във финансово отношение решения, са довели до бързо нарастване на разходите за социално осигуряване. За последните 40 години (1952-1992 г.) те са се увеличили близо 175 пъти, а само за последните 10 години - над 15 пъти. За същия период постъпленията от осигурителни вноски са нараснали 125 пъти, а за последните 10 години - около 23 пъти. Макар че директна съпоставимос